Доброто планиране на социалните услуги ще бъде основата за решаване на всички останали предизвикателства в системата, свързани с недостатъчния капацитет, недофинасирането, „белите петна“ или свръхконцентрирането на услуги и промяната на характеристиките на определени райони заради естествени икономически процеси. Това заяви заместник-министърът на труда и социалната политика и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ Зорница Русинова по време на Третата национална среща на експертите по социални дейности и здравеопазване от общините, организирана от НСОРБ. Тя обсъди Закона за социалните услуги с експертите от общините. Според нея реформата в социалните услуги няма да бъде нито лесна, нито кратка. „Ще се опитаме с този закон да следваме демографските тенденции, обществените процеси и съвременното развитие на социалната работа“, коментира зам.-министърът. Тя припомни, че в закона е регламентиран интегрираният подход между социалната, здравната и образователната система.
Русинова определи като предизвикателство създаването на Картата на услугите. Според нея в следващите над 10 години ще продължи трансформирането на настоящите услуги на базата на новите критерии за планиране. Предизвикателство са и ангажиментите за следващия етап на деинституционализацията на услугите за възрастни хора. „Амбициите ни са в следващия 7-годишен План за действие с подкрепата на европейски средства да започне реформата в услугите за възрастни хора“, уточни зам.-министърът. Тя открои като предизвикателство темата за насочването и използването на социални услуги, които се финансират от държавния или общинския бюджет.
Министерството на труда и социалната политика има идеи не само за поетапно увеличение на средствата за стандарти в социалните услуги, но и за промени в Наредбата за професионалистите в сферата. „Не само заплащането е проблем – стресът на работното място е проблем, застаряващият персонал е много голям проблем, липсата на млади хора в услугите също е проблем“, подчерта Русинова. Според нея много малка част от завършващите „Социални дейности“ в университета работят в социални услуги. Зам.-министърът смята, че не само ниското заплащане е проблем, а и идеализмът, с който младите висшисти напускат университета. „Много трудно един млад човек може да се задържи в сферата, когато се сблъска с тежките човешки съдби“, допълни тя.
Русинова съобщи, че през следващата година ще бъдат организирани няколко регионални дискусии, в които ще се включат представители на институциите, общините и неправителствените организации. По време на регионалните срещи ще бъдат обсъдени най-сериозните предизвикателства, свързани с Наредбата за прилагане на Закона за социалните услуги. Зам.-министърът съобщи, че през 2020 г. по ОПРЧР ще бъде отворена за кандидатстване процедурата „Укрепване на общинския капацитет“ с общ бюджет от 25 млн. лв. Целта на операцията е да се подкрепят общинските служители в прилагането на Закона за социалните услуги и Закона за хората с увреждания, включително улесняване на прехода към новия механизъм „лична помощ“ по Закона за личната помощ. По процедурата ще бъдат организирани обучения на служители, ще има възможност за наемане на нови служители и друг вид подкрепа за осигуряване на всички останали дейности.
По време на срещата на експертите във Велико Търново бе представен и новият компонент по процедурата „Работа“, който предстои да бъде обсъден на заседанието на Комитета за наблюдение на 12 декември. Целта на новия компонент е подкрепа за доставчици на социални услуги за наемане на персонал в услугите. По операцията ще се набират заявки в Агенцията по заетостта, ще се организира подбор и наемане на 500 безработни лица в услугите, обучения и разходи за стипендии. Предвижда се и субсидирана заетост до 18 месеца на новонаетия персонал с възнаграждение в размер на средна заплата по НСИ за икономическа дейност „Хуманно здравеопазване и социална работа“. Предвидени са и възнаграждения за наставници в размер на половината от минималната работна заплата за период от 6 месеца. Общият бюджет на процедурата ще бъде 10 млн. лв.
